Събота, 22 август 2026 | Кърджали Незначителна облачност 36°

Любими Герои

Навечерието на Нова Година. Дядо Мраз стои насред къщата си и грозно псува. Снежанка прегорила манджата. Джуджетата - пияни, не щат да работят. Всеки момент трябва да се тръгва да се разнасят подаръци, а торбата стои празнa. Елените осрали целия двор, счупили оградата на обора и избягали. В целия този хаос Дядо Мраз се оправя сам-самичък, с един единствен помощник - едно малко ангелче. Ангелчето обаче цяла сутрин се мотае, а уж е излязло за малко само да донесе една елха… По едно време вратата се отваря, ангелчето влиза с елхичката на рамо и вeсело пита: - Къде да я сложа тая елха? Оттогава е традиция на върха на новогодишната елха да стои едно малко ангелче…
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Оценка 0 от 0 гласа
Събота и неделя Петка и Чапай пили яко и после ходили по жени. Накарали Петка да пише съчинение "Какво правих почивните дни". Той се притеснил, но Чапай го успокоил: - Вместо пихме, пиши четохме, вместо по жени - за риба. Съчинението: "Събота се събудих късно. Главата ме болеше от снощното четене. На масата имаше половин книжка. Прочетох я набързо. После дойде Чапай с една книга в джоба. Прочетохме я и слезнахме в мазето. Там имаше цяла каса книги. Четохме ги цял следобед и после тръгнахме за риба. Отначало не кълвеше, но после клъвна една такава, че още ни болят въдиците.
Оценка 0 от 0 гласа
Някъде в Щатите. По автомагистралата яко пердаши последен модел Понтиак. По едно време го задминава някаква непозната въшка.<BR>- Бре, кво става тува бе, вика си човека и натиска газта до дупка, но така и не може да настигне другата кола.<BR>След известно време до един мотел гледа спряла същата въшка. Копа спирачки нашия, слиза и гледа - ЗАЗ-ка. Влиза в бара, а там Чапаев.<BR>- Абе пич, ква е тая страшна кола бе, бахти и двигателя има. С к’во върви това чудо?<BR>- Ами с водка, отговаря Чапаев.<BR>- Как с водка бе?<BR>- Ами така - с водка.<BR>- Хм, я дай една водка да видим - обръща се нашия към бармана.<BR>- Съжалявам господине, водка нямаме - казва бармана.<BR>- Ами к’во имате?<BR>- Само уиски.<BR>- С уиски върви ли?- пита нашия Чапаев.<BR>- Ами на знам, момент да попитам - казва Чапаев, отива до колата, вдига капака и пита -<BR>- Петка, уиски ще пиеш ли?
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)