Учителят пита Иванчо, да каже няколко съгласни. Иванчо отговаря: - Въ, гъ, зъ... - Иванчо, голям мръсник си! Кажи една съгласна! - Марийка, Господине! - Това не е съгласна, Иванчо! - А-а-а, съгласна съм, съгласна съм, Господин учителю! - обадила се Марийка...

Събудила се една сутрин Марийка и що да види - по гащичките й имало кръв. Бързо изтичала при майка си, за да я попита какво й има, но майка й не знаела как да обясни положението, затова пратила Марийка в селската поликлиника. Така и сторила, забързала се тя, но на улицата срещнала Иванчо, който умирал от скука и щом видял Марийка, веднага я спрял с думите: -Къде си се забързала, ма Марийке? -При фелшера. -Защо, ма? -Няма да ти кажа. -Хайде де, на мен можеш да кажеш, нали знаеш, че пазя тайна. Марийка се позамислила, но в крайна сметка решила да му покаже за какво става въпрос. Разказала му как там отдолу й тече кръв и колко е притеснена. Иванчо веднага влезнал в ролята на доктор и казал: -Вдигай роклята и сваляй гащите. Така и станало. Когато Иванчо погледнал отблизо как стоят нещата се втрещил и казал: -Как няма да ти тече кръв, ма, някой ти е отрязал пишката и даже не е зашил раната!

Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: - …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: - Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… - …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!

Прибира се бащата на Иванчо вечерта изнервен и се кара на майка му: - Ти си воновна! Пращаш ме на родителска среща, а не ми казваш в кое училище учи сина ни!

- Добър ден Марийке. - Ау-у-у-у Иванчо колко бързо ме нави.

Един ден Иванчо пръднал в час и учителката го изгонила. Както си седял пред стаята, минал директора и го попитал: - Какво правиш тука, бе Иванчо? - Ами господин директор, седя тук и се чудя къде е логиката .... - Защо бе Иванчо? - Ами господин директор, пръднах в час и госпожата ме изгони навън на чист въздух, а сега целия клас вътре ми го мирише. Кажете ми къде е логиката?

Учителка в час: - Кои са най-полезните птици за човека? Иванчо: - Печените.

Не дошъл Иванчо един ден не училище и на другия учителката го попитала: - Защо те нямаше вчера в училище, Иванчо? - Тате ме накара да заведа козата на пръч, госпожо! - Че не можеше ли баща ти да свърши работа? - Абе той тате, че може, верно, ама козата си иска пръч, госпожо.

В час по математика: - Иванчо,защо стоиш над тази празна тетрадка? - пита учителката. - Това ми е тетрадката за смятане на ум, госпожо.

Иванчо в час: - Госпожо, а как е правилно да се пише - "икономика" или "економика"? - Взимайки в предвид състоянието й и моята заплата, Иванчо, както искаш си я пиши...

Иванчо пръднал в час и учителката го изгонила от стаята. Иванчо се разхождал ухилен из коридора. Директорът го видял и го питал: - Иванчо, защо си в коридора. - Защото пръднах в час. - А защо се смееш? - Защото мен ме изгониха на чист въздух, а те останаха вътре да ми миришат пръднята.

В училище: - Деца, кой ще каже думичката с най-много букви "о" в нея? Петьо: - Око. - Добре, Петьо. Някой друг? Марийка: - Организационно. - Чудесно, Марийке! Друг? Иванчо: - Гооооооооооооооооооооол!

Учителка пита Иванчо ако има пет ябълки и Гошо му вземе две колко ще му останат? - Нека само да посмее.

- Бате Жоро, ти имаш ли сестра? - Имам две сестри, Иванчо. - Ами тогава зашо непрестанно ходиш с моята сестра?

- Тате, откъде се появяват малките слончета? - Ами виж сега, Иванчо… - Само не ми разказвай за щъркела - щъркела не може да вдигне слон!

Учителката: -Иванчо спрегни ми глагола вървя! -Аз вървяя...Ти вървииш...Той.. -По-бързо!! -Аз тичам,ти тичаш,той тича...

Марийка казва на майка си: - Мамо, Иванчо си има кофичка. - И на тебе ще ти купя, миличка. - Мамо, Иванчо си има лопатка. - И на тебе ще ти купим. - Мамо, Иванчо си има пишка. - Спокойно миличка, като пораснеш ти ще си имаш много пишки, а той ще си остане с една!

Иванчо отива при баща си: - Тате, тате, откъде съм аз? Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта и как в резултат на любовта се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. След края на разказа, Иванчо възкликнал: - Да, да!! Много интересно. Твоят разказ е доста по-изчерпателен от този, който ми разказа вчера Пешо. Той само каза, че е от Пловдив...

Учителката вдига Иванчо и му казва: - Иванчо кажи две местоимения. Иванчо: - Кой, аз?

- Иванчо, кога най-накрая ще си оправиш лошите оценки? - Тате, всеки ден се опитвам, но учителската не оставя дневника без надзор.