Петък, 21 август 2026 | Кърджали Слънчево 36°

Иванчо и Марийка

Иванчо при една любовница. Тя нервничи: - Мъжът ми всеки момент ще се върне! - Нищо ма, ние набързо! - Ами ако дойде сега? - Ще скоча от прозореца. - Идиот, ние сме на 4-я етаж! - Апапите са от долу и са опънали едно платнище. Всичко е под контрол! Давай, че ми се чука много! Започнали те, тъкмо Иванчо го вкарал, се звъни на вратата. Той, както е гол, грабва дрехите и скача през прозореца. Мацето слага един халат и отваря вратата. Пред вратата един пич й казва: - Кажи на Иванчо да излиза, щото платнището се оказа скъсано...
Оценка 5 от 1 гласа
Малкият Иванчо стои на балкона с баба си и гледа на улицата как едно куче яхнало друго куче и правят едно нещо. Иванчо се обръща към баба си и я пита: - Бабо какво правят тези две кучета там долу на улицата? Бабата се смутила, какво да отговори на малкия Иванчо и казала: - Иванчо там долу на улицата едното куче си е навехнало крачето и другото му помага да я прекоси. Иванчо се засмял на глас, а баба му го смъмрила, че в такава ситуация човек не трябва да се присмива на болката на другите. Иванчо я погледнал и казал: - Бабо смея се защото, то при животните било същото като при хората - Ти гледаш да му помогниш, а той гледа как да ти го начука!!!
Оценка 3 от 4 гласа
Госпожата казва на учениците: -Деца,кой ще разкаже съчинение за зимата? Първа вдигнала ръка Марийка и започнала да разказва. -Зима е. -Добре Марийке продължавай. -Вали пухкав сняг. -Добре Марийке по нататак. -Езерото е замръзнало. -Добре Марийке достатъчно.Някой друг да иска?Попитала госпожата. -Аз искам.Казал Иванчо. -Добре Иеанчо ама без глупости.И тои започнал. -Зима е.Вали пухкав сняг. -Браво Иванчо продалжавай. -Езерото е замръзнало. -Много добре Иванчо продължи нататък.Казала учудена госпожата. -Един вълк и една вълчица се ебат на леда. -Въъх!Иванчо неудобно е! -Неудобно е госпожо хлъзга се!
Оценка 0 от 0 гласа
Иванчо и Марийка си имали черно котенце. Много си го обичали, но то ненадейно изчезнало. Веднъж обаче Иванчо отишъл в класа на Марийка в голямото междучасие и още от вратата превъзбудено викал: Марийке, Марийке, намерих котенцето! Учителката ни го е взела и си го е скрила под полата! -Сигурен ли си, че това е нашето котенце? -Много прилича но пак ще проверя! На следващото междучасие Иванчо идва разочарован: -Не, Марийке, не е нашето котенце! На нашето цепката на устата му беше настрани а на нейното е надолу!
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)