Вторник, 1 септември 2026 | Кърджали 21°

Семейни

Семейство пътува към морето. В колата цари абсолютна семейна идилия- майката е бясна, че съпруга и не е дал да вземе и 6-тия куфар с дрехи - нямало място, за какво му е скапаната резервна гума, и без това не е пукал гума от 5 години и само мълчи убийствено; бащата също мълчи зловещо, а на ум продължава да се чуди кака тъпата му жена не вдяна, че отиват на море за 10 дни, не за 10 години и, защо като каже, че тръгват в 6:00, жена му винаги го разбира като "около 8". Радиото е спряно, защото Тя не понася "гадната чалга, която слуша Той", а Той не понася "лигавщините, които слуша Тя". На задната седалка стои скучаещо хлапето. то прави плах опит да разчупи тишината с предложението: - Такоооо, хайде да направим състезание със стъклата на колата! Но бащата не реагира. Хлапето обаче не се предава: - Мамо, мамооооо, мамоооооооо - започва да дърпа за ръкава майка си, какво става, ако някой чичко си купи кола, кара я, накрая тя се повреди и не може повече да се поправи? - Продава я на баща ти!
Оценка 0 от 0 гласа
Рангел се буди след едногодишна кома. До леглото седи обляната в сълзи Мара, която и за миг не изоставила съпруга си по време на комата! Той й хванал ръката и започнал: - Маро, помниш ли как едно време, като загубих всичките си пари на покер и всички ми се смяха, ти бе до мен? - Помня, скъпи! - А, помниш ли как, когато катастрофирахме и един месец бях на легло, ти пак бе до мен? - Помня, любими! - А, помниш ли как, като започнах частен бизнес и после фалирах, ти пак бе до мен? - Помня, Рангале! - И сега, като 1 година бях в кома, ти пак си до мен... - Да, скъпи - Знаеш ли какво си мисля, Маро.. Мара умилена: - Какво, любов моя? - Еми, страшен карък ми носиш ти, СТРАААШЕН !!
Оценка 0 от 0 гласа
Пътува пиратски кораб през океана и изведнъж насреща му - френски галеон. Юнгата пита капитана: - Капитане, какво ще правим? - Дай ми червената риза, ще се бием. Нападат галеона, превземат го. На следващият ден насреща им - английска фрегата. Юнгата пак пита капитана: - Капитане, какво ще правим? - Дай червената риза и пак ще се бием. Пак се били и пак победили. Юнгата от любопитство попитал капитана: - Абе капитане, каква е тази червена риза, та винаги като я облечете побеждаваме? - Ами нося я за да повдигам духа на екипажа. Когато някой ме рани да не си личи, и вие да не се шашкате и да продължавате да се биете. Минало се още време, насреща им - Испанската Армада. Идва юнгата целия жълт от страх. Пита капитана: - Ка-ка-ка-кап-капитане, да нося ли-ли червената ри-риза? - Д-да, но първо ми дай кафявите панталони...
Оценка 5 от 1 гласа