Неделя, 6 септември 2026 | Кърджали Слънчево 32°

Разни

Укряли 3 монахини, качили се в царството небесно и чакали садбата си. Свети Петър извикъл първата и я попитал: -Колко пъти прегреши чадо мое? - Два - казала монахинята - Първия път когато постъпих в манастира попа искаше да се увери , че сам детствена и вториа клисаря ме видя да си вземам стотинки от иконата . -Хм-погледнал строго Свети Петър и извадил перото и мастилото . Започнал да смята -Греховете ти са птостени отиваи в рая. Дошла втората задал и същия въпрос. -Веднъж - казала тя - само когато постъпих в манастира. Смятал, смятъл и казал. -Греховете са ти простени отиваи в рая Дошла трета и на въпроса тя одговорила: -Миии тъкмо попа да ми го вкара и аз умрях. Започнало смятане, потене, пъшкане. 3 часа се мъчил горкия , свалил училата погледнал монахимята и казал -Връшаи се обратно да ти го навре целия защото не мога да смятам с дроби.
Оценка 5 от 1 гласа
Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме другари. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: демократа имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: Обира! Но сега си кротко дреме, щото се приватизира. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!
Оценка 0 от 0 гласа