Неделя, 6 септември 2026 | Кърджали Слънчево 33°
Кърджали България Светът Спорт Обяви Видео eTV

Разни

Американецът, руснакът и българинът се напили и започнали да се надлъгват. Американецът казал: - Ние строим кораби толкова големи, че в тях могат да плуват други кораби. Руснакът: - Ние строим самолети толкова големи, че в тях могат да летят други самолети. Нашенецът им разправя: - В Горни Богров бай Пешо като си подигне крачола му се вижда оная работа. На сутринта като поиэтрезнели и почнали да се сещат какви са ги говорили, американецът се извинил и казал, че такива кораби не строят. Руснакът също се извинил и си признал, че такива самолети също не строят. Нашенеца и той се извинил: - Излъгах ви! Бай Пешо не е от Горни Богров, а от Долни Богров.
Оценка 5 от 1 гласа
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Оценка 0 от 0 гласа