Началник крещи към подчинените си: - Това че понякога спите на работа го знам! Но да си носите и пижами вече е прекалено!

Вечер. Краят на града. Полицай се приближава към паркирана встрани от пътя кола. Осветява с фенерчето си, а вътре младеж, четящ вестник, и девойка, която плете чорап. Изумен, полицаят почуква на прозореца и пита: - Какво правите вие тук? - Ами, както виждаш, аз чета вестник, а приятелката ми плете - отговаря младежът. - Ти на колко години си? - продължава полицаят. - На 19. - А момичето? Младежът, поглеждайки часовника си: - След ...12 мин. ще е на 18...

Говорят си две приятелки: - О, колко ти е хубава роклята! А нямеше ли твоя размер?

При пътуване из София се вижда, че за шофьорите и пешеходците сигналите на светофара имат чисто препоръчителен характер.

Шест часа сутринта. В радиото се звъни. Чува се сънлив глас: - Ало, радиото ли е? - Да. - Бихте ли намалили музиката? - Ха, ха, ха. Защо сам не го намалиш? - Не мога. То е в съседите...

- Знаеш ли, че 17 септември не е празник само на Вяра, Надежда, Любов и майка им София. - Че кой друг празнува тогава?! - Баща им - Бойко.

Ръководител на строеж вижда работник виетнамец да стои и пуши: - Ти защо не работиш, какво правиш? - Пуси. - Абе ще ти дам едно пушене. Я хващай тази релса и я занеси ей там. След половин час минава и гледа виетнамецът пак седнал и пуши. - Абе, защо седиш? Нали ти казах да преместиш релсата? - Не мози. Тизи. - Абе, отивай намирай още някой виетнамец и я преместете! След време се връща, гледа седят двама виетнамци до релсата и пушат. - Ей, кво правите вие, бе? - Пусим. - Защо не сте преместили релсата? - Не мозим. Тизи. - Я марш до общежитието, докарайте всички свободни виетнамци и преместете релсата! Връща се след малко гледа петдесетина виетнамци седят около релсата и пушат. - Абе, идиоти какво правите? - Пусим. - Вижте колко сте, защо не сте преместили релсата? - Не мозим. Късу...

- Mного ти е хубав гланца за устни! - Баничка съм яла...

Щастие - това е когата времето, в което се събуждаш и наспиваш съвпадат.

Извънгабаритни мисли Тия дето се тъпчат с черен хайвер, после ни пращат за зелен. Държавата е като кравата - за да доиш, трябва да храниш, иначе рита котлето. Сиромах човек е жив дявол, докато не тръгне по клинична пътека - после омеква. Вярно е, че надеждата умира последна, но все пак - тя си остава една умряла надежда. Ако не виждаш нищо хубаво в управлението на държавата, смени диоптрите.

"Какво знае мъжа за жената?" - така нарекъл своята книга един американец, отпечатвайки я с абсолютно празни страници. Всеки екземпляр бил обвит в полиетиленово фолио. Книгата започнала да се разграбва. Претенции към автора не можело да има, доколкото той считал, че мъжете не знаят нищо за жените. Сега хората знаят, че книга е празна, но продължават да я купуват в качеството на сувенир.

Връщала се една блондинка от посещение при лекаря. По пътя си казала: "Какво ми каза доктора - козирог или везни?" Върнала се обратно при лекаря да уточни. - Докторе, козирог ли ми казахте или везни? - Рак, госпожо, рак.

Двама младежи разговарят и единият пита: - Имаш ли цигари? - Нямам. Отучих се от тази слабост. - Отучил си се да пушиш?- инзненадва се приятелят му. - Не. Отучих се да давам цигари - отвръща другия.

Адам към Ева: - Ама че работа! Шефът ми е пробутал жена, която тръгва с първия срещнат мъж!...

Срещат се двама пенсионера: - Как е живота? - Не излизам от ресторанта! - Нещо от реституцията ли си получил? - Портиер съм!

Понякога се чудя... какво усещат пеперудите, когато са влюбени.

В концлагера съобщават, че за вечеря ще има кюфтета. Всички нещастници са възхитени. Привечер идва пазача и им казва: - Трябват ми доброволци за каймата.

- Защо тези гадни мухи летят все около мен? - Сети се сам... - Сладък съм?! - Голям оптимист си...

- Слънчице! - Да, коте? - Ще направиш ли закуска рибке? - Разбира се, мечо. - Благодаря, гълъбице. - Няма защо козленце. - Обичам те, зайче. - Аз също, жребецо. - Стига! И ти ли не помниш как се казвам?

Съвет: нарежете на тънки филийки вряла вода, докато амфетамините ви пуснат.