Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Чукам, влизам, отварям, гледам - то заключено. Обръщам се и какво да видя - трима седнали прави играят четворка белот, единия ми подава стол и ми казва:"Седни на земята". Гледам аз на прозореца едно бяло петно се чернее. Бъркам в единия джоб - няма нищо, бъркам в другия - няма нищо, викам си: "Тука има нещо-о-о"