Живяли двама братя-мафиоти. И двамата участвали в престъпления. Но накрая единия го убили. Когато подготвяли опелото останалия жив брат поискал в църквата да кажат за брат му:
"Той беше светец"
Отговорили му, че това е невъзможно. Тогава брата извадил една пачка и казал, че ги дарява на църквата. Тогава му обещали, че желанието му ще бъде изпълнено.
На следващия ден на панахидата било казано:
" Този човек беше човек на дявола. Мамеше всички, включително жена си. Грабежите и убийствата бяха в кръвта му. Но в сравнение със своя брат, ТОЙ БЕШЕ СВЕТЕЦ".
- Тате, учителката по математика те вика.
- Какво се е случило?
- Тя ме пита:
"Колко е 9*7?", а аз й казвам:"63", тя пита:
"А 7*9?", а аз:
- Същия х@й е...
- Наистина, същото е - чуди се бащата, - Добре, ще отида.
На следващия ден синът пита:
- Тате, а ти в училището ходи ли?
- Още не съм.
- Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура.
- Защо?
- Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря:
" А на х@я ли си да стоя?"
- Наистина, - казва бащата, - добре, ще отида.
На следващия ден синът пак пита:
- Тате, ти в училище беше ли?
- Още не.
- Не отивай, изключиха ме.
- Защо?
- Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география.
- А учителката за по география за чий х@й е дошла?
- Аз попитах същото!