Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Психологът:
- Дядо ви е умрял...
- А аз имам още един.
- И закъснявате за погребението.
- Качвам се в колата и ГАЗ!.
- Не, страх ви е да карате.
- Изпивам бутилка водка за смелост.
- Ето! И както сте пиян ви спира КАТ.
- Ще се спазаря.
- Няма, катаджията е жена.
- Ще се запозная с нея.
- Да, ама е грозна.
- Да, ама аз вече съм пиян!...