Жена седи до леглото на умиращия си съпруг. Той я пита:
- Миме, помниш ли, когато ме взеха в армията, ти беше ли с мен?
- Да, скъпи!
- А помниш ли, когато ме уволниха от работа и няколко години не можах да си намеря нова, тогава ти беше ли с мен?
- Разбира се, скъпи!
- А помниш ли, когато ме прегазиха пиян и лежах в болницата три години. Ти и тогава ли беше с мен?
- (Плачейки) Да, мое съкровище!
- И сега, когато умирам ти седиш пак до мен. (Жената започва да ридае).
- Миме, мисля си, че ти ми носиш само нещастие! ...
Един принц бил лудо влюбен в принцесата от съседното царство. Всеки ден той яздел с коня си до там и минавал пред двореца само и само да я види. Но принцесата не му обръщала никакво внимание. Така един ден той решил да боядисва в зелено по една част от коня си, за да и направи впечатление. Първо боядисал крака на коня в зелено, после главата и така, докато не го боядисал целия."Сега - помислил си той,- като мина през двореца и принцесата ме попита защо конят ми е зелен, аз ще и отговоря: К’во ти пука, нали те обичам!" И така на следващия ден тръгнал принцът към двореца на принцесата. Когато минавал под прозореца й, тя се показала и извикала: "Принце, обичам те!", той се обърнал и казал: "К’во ти пука, нали конят ми е зелен!"