Един катаджия умрял.Отишъл при Свети Петър. Отворил старецът книгите и гледа:
- Я да видим какво пише тука! Ооо, какви са тия рушветчета, заяждания, фишчета? Ти май много мизерии си правил? Май си за ада, а?
Чел по-нататък:
- Ааа, тука си помагал на хората,справедлив си бил, така, така, май си за рая! Хм, какво да те правя? Абе, я вземи си избери къде да те пратя!
Нашият мислил, мислил, пък казал:
- Ами аз..., такова..., в ада може да ми е много лошо, ... в рая може да ми е много хубаво... Аз не може ли тука... на кръстовището?
Двама чукчи ловували и на брега на океана убили един морж.
Хванали го за опашката и го замъкнали към селото. Бивните му обаче заоравали в снега и се дърпало много трудно.
След известно време насреща им се задава един бял ловец.
- Здравейте, чукчи.
- Здравей, бели ловецо.
- Гледам хванали сте морж.
- Хванахме, обаче бивните му рият в снега и е много труден за дърпане.
- Ами че хванете го откъм бивните и ще е доста по-лесно.
Послушали го чукчите, хванали моржа за бивните и завлякли.
Вървяли, вървяли и единия се обадил:
- Ей-и-и, туй белия човек - умен човек. Глей сега колко е по-лесно!
- Лесно, лесно - казал другия - ама на, пак се върнахме до океана.