Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де…
На пътя е спряло BMW и не тръгва. Отзад се е наредила голяма опашка от коли. Всички свирят с клаксоните. От BMW-то излиза красива блондинка, приближава се към най-близкият автомобил и казва на шофьора:
- Господине, бихте ли погледнали, какво й има на моята кола, а аз тука ще натискам клаксона вместо вас…