Петър и Георги се срещнали в местната кръчма. Петър попитал Георги:
- Абе Гоше, оти си тъжен бре?
- Жената умря! - казал Георги.
- Е како така, я вчера а видех да пазарува у магазино. - казал Петър.
- Така е, ама снощи, като дойде да рани кокошките и един петел а клюцна, много почна да квичи и я а дотепах, за да не се мъчи! - казал Георги.
Отишли група студенти на пикник и замръкнали. Нямало къде да спят и отишли до близкия манастир. Отива водача им и пита игумена:
- Дядо игумене, ще ни пуснеш ли да преспим?
- Виж, мойто момче, - казал игуменът, - ще ви пусна ама ти уреди нещо за чукане и няма проблеми.
Настанили се те в трапезарията. Решили да си лягат и отива пак същия студент при игумена. Чука на вратата на килията му.
- Влез, влез.
Влезнал той.
- Лопни мандалото че влиза хлад.
Затворил той вратата.
- Какво стана? Кандардиса ли някое маце? - пита игуменът.
- Ама дядо попе, аз… нали разбираш, те… никоя не искаше… а и вече е късно… дай още по някое одеало да се завием и да си ходя…
- Късно е чадо, мандалото лопна…