Госпожата казва на учениците:
-Деца,кой ще разкаже съчинение за зимата?
Първа вдигнала ръка Марийка и започнала да разказва.
-Зима е.
-Добре Марийке продължавай.
-Вали пухкав сняг.
-Добре Марийке по нататак.
-Езерото е замръзнало.
-Добре Марийке достатъчно.Някой друг да иска?Попитала госпожата.
-Аз искам.Казал Иванчо.
-Добре Иеанчо ама без глупости.И тои започнал.
-Зима е.Вали пухкав сняг.
-Браво Иванчо продалжавай.
-Езерото е замръзнало.
-Много добре Иванчо продължи нататък.Казала учудена госпожата.
-Един вълк и една вълчица се ебат на леда.
-Въъх!Иванчо неудобно е!
-Неудобно е госпожо хлъзга се!
- Ало! Ало да, бърза помощ ли е?!
- Не! Сбъркали сте!
- А-а-а! Много ви моля да ме извините!
- Няма нужда! Случва се!
- Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...