Мърморила си една баба:
Туй сегашните млади срама си немат. Натискат се по трамваите, цаливат се по входовете..., абе срама си немат! А едно време що беше, ей...
Чекам яз да се мръкне, па да заспат старите. Па после тихо отворим вратата, па се изсулим наповънка, па прибегнем до плето. Па Вуте он доде от другата страна. Па я кат се обърнем и дигнем полите, па Вуте пусне потурите, па срам, срам, срам!
А то туй сегашните млади срама си немат!
Пред съда е изправен бандит с дълга черна брада.
- Ако вие сте извършили всичките тези престъпления, в които ви обвиняват, – казва съдията, – съвестта ви сигурно е черна като брадата ви.
- Ако за съвестта се съди по брадата, господин съдия, - възразява бандитът, – то вие въобще нямате такава...