Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
- Докторе, мъжът ми е много зле! Щом сутрин си изпие кафето след това изяжда и чашата, а в ръката му остава само дръжката.
- Ее, тоя наистина е луд! Та дръжката е най-вкусна!