Имало някога един мъж.Уволнили го.Търсил работа тук - търсил там никъде не го приемали.Един ден отчаян си вървял по улицата и видял обява от зоопарка-,,Търсим служители".Отишъл той харесали го приели го ,а началникът му казал:
-Виж сега-тази работа не е много лесна.Понеже най-голямата ни горила умря ти трябва да се правиш на нея.
-Ами много не ми харесва тая работа,но така и така никъде не ме приемат-добре.
Отишъл той на другия ден- гледа хората му хвърлят бонбонки и т.н. и никой не разбрал ,че той е човек.Отишъл на другия ден вече възгордян започнал да се тупа по гърдите да се чеше-хванал едно въже и така силно се засилил-право в клетката на лъва.Останал няколко минути в безсъзнание и след това се събудил.Гледа-главата на лъва над него.Започнал да вика:
-Помощ!Помощ!В клетката на лъва съм!
Изведнъж лъвът го цапнал с лапата си по лицето и му казал:
-Млъкни бе,че ще ни разпознаят и двамата
Върви слепият Джо из градината си и събира ябълки. Напипва ябълката с ръка, вдига я, и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии генитали.
Слепият Джо пита:
- Кой си ти?
Тишина. Слепият Джо хваща гениталите по-здраво:
- Кой си ти?
Отново тишина. Джо стиска гениталите по-силно:
- Пак питам, кой си ти?
В отговор се чува стон:
- Аз!
Джо стиска още по-силно:
- Кой аз?
Тишина…
- Кой аз? - стиска още по-силно
- П-педро.
- Кой Педро?! - стиска с две ръце Джо.
Тишина…
- Питам, кой Педро?! - и още по-силно стиска…
- Н-немият П-педро…