из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Любими Герои
3,370 прегледа
Следващ →
Още вицове
Учителката пита Иванчо:
- Как мислиш, защо на кравата очите са така тъжни?
- Ами представете си как щяхте да се чувствате и да гледате вие, ако всеки ден ви дърпат за гърдите, а ви водят на бик веднъж в годината.
- Ти с нас ли си или с другите - казват те, размахали юмруци и натаралежили коси.
- Ми...с вас - измънква плахо той.
- Ми ние сме другите.
И се почнала тя...
- Ако имах власт, щях да наредя да хвърлят всички бутилки с алкохол в морето!
- Въздържател ли сте?
- Не, водолаз!
Това е автоматична информационна услуга. Информираме Ви, че съседите питат кога ще си облечете гащите!
Посред нощ баба бута дядото:
- Абе откога не сме правили... нали се сещаш...
Правят го. След това бабата казва:
- Абе като беше млад, май не ти беше толкова дебел?
- Като бях млад, не можеше да ми се сгъва на две.
Еском Медия Груп ООД е медийна компания, създаваща и развиваща информационно съдържание за аудиторията в България. Нашата цел е да предоставяме актуални, достоверни и интересни новини, информация и медийно съдържание.
Еском общност:
© 2026 Еском Медия Груп ООД. Всички права запазени.