Истинският път минава по въже, което е опънато не кой-знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро кара хората да се препъват, отколкото да вървят по него.
- Можеше да подредиш поне малко къщата, след като си се прибрал по-рано!
- Нямах никаква възможност, скъпа...
- Защо?
- Защото през цялото време те чаках с отворени обятия...