През нощта човек върви през парка и яде баничка. Изведнъж от тъмното към него се протяга ръка и се чува сърцераздирателен вопъл:
- Да-а-ай!
- Б-б-баничката ли?
- Не. Хартийката-а-а…
Скъпа, къде ми е сивият пуловер?
- Няма го.
- Как така го няма?
- Изхвърлих го...
- В ред ли си?
- Беше стар и ужасен, не беше за пред хората вече...
- Какви ги говориш? Пет години беше хубав и изведнъж ужасен?!