Един цар имал три дъщери. Той много искал да ги омъжи, защото вече ставали на възраст, но никой не искал да ги вземе, защото били много грозни. Един ден на царя му писнало и ги накарал да вземат по един лък и да стрелят - където падне стрелата, там ще се омъжат. Стреляла първата - стрелата паднала в обора - хайде, омъжила се за овчаря. Стреляла втората - в реката, омъжила се за рибаря. Стреляла третата - в едно блато. Отиват да видят кой живее там - няма жива душа, само една жаба се излежава на едно голямо зелено листо. Принцесата я погледнала и - понеже била чела приказки - решила да я целуне, та да се превърне в принц. Целунала я - нищо. "Дали не трябваше да я целуна по двете бузи?" Пробвала - нищо. Жабата: "Аре, маце, сега вземи ми направи и една свирка, че съм много омагьосан!"
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюбената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне:
- Сър Джон, какъв зелен кон имате! - а аз ще й отвърна:
- Да, но аз Ви обичам!"
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
- Сър Джон, аз Ви обичам!
- Да, ама я виж какъв зелен кон имам!