Иванчо имал съученик Пешко, който нямал уши. Бащата на Пешко все се оплаквал на родителите на Иванчо, че той постоянно се подиграва на сина му и момчето става от ден-на ден по-зле. Иванчовият татко го предупредил, че ако разбере, че той се е подигравал на Пешко, ще яде голям бой. Иванчо отива на училище, среща Пешко и го пита:
- Мараба Пешко, как си с очите?
- Ами, добре съм - му отговаря той.
- Добре, а след 10 години как ще си с очите?
- Ами, пак добре.
- Добре, а след 50?
- Е, евентуално ще сложа очила.
Иванчо снисходително го помилвал по главата и му казал:
- Къде бе приятелю? Къде ще ги сложиш тия очила?!?
Срещу Кмета са повдигнати обвинения за непочистване на снега,
за несправяне с бездомните кучета и проблема с детските ясли.
Адвоката:
- Моля почитаемият съд да погледне на поезията на
Христо Ботев, като на свидетелски показания.
С римите си, поета ни доказва,че конкретните проблеми
съществуват в столичната община още от 1873:
"Зимата пее свойта зла песен....."
"Псета и вълци,вият в полята....."
"Жените плачат,пищят децата...."