Мъж е поканен на офицерски бал. Обикаля той между гостите с чаша бяло вино в ръка и си търси дама. Насреща му - възрастен генерал. Заприказвали се, харесали се, започнали дружески да се потупват и да смигат на жените. По едно време мъжът попитал:
- Слушай друже, а според тебе онази русата, която седи там в дъното на залата, може ли да духа?
Генералът с напета и бавна походка се отправил в тази посока, спрял пред дамата, разгледал внимателно лицето й, върнал се и казал:
- Може!
Мъжът отвел веднага мадамата в друго помещение, където били насаме и след като се върнал казал:
- Духа и още как, направо щеше да ме отнесе. Ами тази, с червената рокля пред нас, тя може ли?
Генералът отишъл при дамата, дълго и внимателно разглеждал лицето й, върнал се и казал:
- И тази може да духа!
Мъжът отново се убедил в съседната стая, че генерала е прав. Накрая попитал:
- Всъщност, би ли ми казал как така безпогрешно определяш дали една жена го може?
- Вглеждам се в лицето й. Има ли уста - значи духа!
Студенти се явяват на изпит от типа "тест" - където трябва да се избира някой от готовите вече отговори.
Изпитът започва, всички студенти започват трескаво да мислят, само един започва да си подхвърля монета във въздуха. Всеки път я хваща, поглежда дали се е паднало ези или тура, и задрасква един от отговорите.
Професорът си мисли: "тоя ще свърши изпита първи, сигурно ще си излезе след десет минути".
Оня обаче продължава да подхвърля монетата. Изпитът е към края си, другите вече излизат, а студентът пак хвърля и си ги гледа листа.
- Какво правите още, колега? - пита професорът.
- Ами проверявам си отговорите за последен път.