Червената шапчица, Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.
Християнин, мюсюлманин и евреин се сдружили и завъртели някаква далавера. Дошло време да разпределят печалбата. Всеки взел дела си и трябвало да остави нещо и на небесния си покровител.
Християнинът начертал един кръг на земята, взел шепа пари и ги хвърлил нагоре.
Каквото е паднало в кръга е за мен, другото - за Господ.
След него мюсюлманинът подхвърлил пари.
каквото е паднало в кръга е за Аллах, другото - за мен.
Дошъл ред не евреина. И той хвърлил парите, но след това започнал да си ги събира всичките под изумения поглед на партньорите си.
- Той Господ е всемогъщ - каквото е искал, си го е взел, обяснил евреинът.