Нощ. Зима. Автобусна спирка. На спирката стоят и чакат последния автобус семейство с осем деца и слепец. Автобусът пристига препълнен. Жената с децата се натъпква вътре, а на мъжа и слепеца се налага да се прибират пеша. Вървят двамата един до друг, изнервени до крайност. Слепият чука с бастунчето по плочките - трак, трак, трак...
- Слушай, - казва многодетният татко - все едно в главата ми чукаш с тоя бастун. Какво, толко ли е трудно да му сложиш една гумичка отпред?!
- А, не е трудно, ама ако ти беше слагал гумичка накрая, сега щяхме да си седим в топлия автобус!
При психиатъра:
- Докторе, вчера тичах по улиците почти гол, само по чорапи. Толкова ме беше срам...
- Така... А преди случвало ли ви се е такова нещо?
- Да, често.
- И също ли ви беше срам?
- Не, никога.
- Защо тогава ви е било срам този път?
- Единият ми чорап беше скъсан.