Понеделник, 5 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 17°
Колкото са по - плоски вицовете, толкова повече се събират в главата ти.
Разни 2,170 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един дядо тръгнал да си купува магаре. Разгледал няколко и се спрял на едно много охранено и яко и дори било евтино. -Защо е толкова евтино т’ва магаре? -Има си лек дефект! -казал продавачът. -Какъв? ! -Ами от време на време спира и докато не го наебеш, не тръгва....това е! Дядото мислил, мислил и се съгласил... броил парите и си го впрегнал в каруцата... Извън селото магарето изведнъж спряло и дотам. Слезнал той и го изчукал. Магарето тръгнало, но след малко пак спряло. Дядото със сетни сили го унодил пак. Не щеш ли малко преди селото добичето се заковало на едно място отново. Изстрадалият старец слязъл и пак го изчукал, но магарето този път не помръднало. Старецът с измъчен глас го попитал: -Какво искаш сега? Магарето обърнало глава към дядката и оплезило език палаво няколко пъти! Сори, че така ти зяпах циците...Мислех, че съм си сложил слънчевите очила. Един борец решил да скача с парашут. Взел един парашут и започнал да разпитва пилота на самолета: - Сега като скоча какво да правя? - Дърпаш тоя лост и парашута се отваря - казва пилота. - Ами ако не се отвори? - Тогава дърпаш ей този другия лост и се отваря резервния парашут. - Ами ако и той не се отвори? - пита бореца. - Тогава ще махаш с ръце - пошегувал се пилота. Самолета излетял и като набрал височина бореца скочил. След няколко минути пилота забелязал с периферното си зрение нещо да се движи отвън до кабината. Обърнал се и вижда бореца маха с ръце и пита : "И сега какво да правя..." Какво е истински стрес? Да се събудиш с вик на ужас, и изведнъж да осъзнаеш, че изобщо не си заспивал... Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен. Паулу Коелю (Алхимикът)