Понеделник, 5 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 7°
- От какво си така тъжен? - Четох една книжка с тъжен край. - Коя. - Моята спестовна.
Разни 2,025 прегледа
Следващ →

Още вицове

Светът эа миг раэпалва в нас нелепи, огромни пламаци - това е любовта, оставила студена, мрачна пепел след себе си. До края на света! ШАНДОР ПЕТЬОФИ Светско общество. Вечеря. След втората бутилка шампанско поручик Ржевски се изцепва на висок глас: - Дами и господа, отивам да се изпикая! Седяща до него, Наташа Ростова поучително му прошепва: - Но поручик, но как може така да се говори? Като образован и културен човек следва да кажете: "Отивам да погледам звездите". След като сконфузено се поправил, Ржевски излязъл. Пет минути по-късно се връща и протяга веднага ръка към пълният с искряща течност бокал. Неспособна да потисне женската си природа, Наташа Ростова казва: - Поручик, а Вие поне да си бяхте измил ръцете! Поручикът невъзмутимо: - О, не се притеснявайте, мадам! Телескопа го държах с другата ръка... Свободен е само онзи човек, който напълно съзнава своето човешко достойнство. Корабният лекар преглежда щурмана на кораба. Щурманът пита: - Докторе, как съм? Ще се оправя ли? - Разбира се, разбира се... Между другото, освен вас някой на този кораб разбира ли от навигация? Осемдесетгодишен старец отива при лекаря и започва да се жалва от импотентноста си. - Защо точно аз? - вика той. - Та аз имам един приятел на осемдесет и пет години, който разправя... - Разправяй и ти, - прекъсва го докторът.