На мистър Смит починала жената. Млада и красива. Мистър Смит, като истински англичанин, стоически се държи на погребението. А до него безутешно ридае млад мъж, хлипайки, колко за него значела тази жена.
Като свършило погребението, мистър Смит отишъл при младия мъж и го утешава:
- Не се разстройвайте, приятелю, ще се оженя отново!
Учителката вдига Иванчо!
- Иванчо, какво е твоята Родина?
- Моята Родина... Знаех го преди да ме вдигнете, но сега го забравих!
- Седни си! Двойка! Това е твоята майка!
- Ангеле, какво е твоята Родина?
- Това е майката на Иванчо.
- Не! Това е твоята майка. Седни си!
Иванчо се обърнал към Ангел:
- Геле, току що разбрах, че сме били братя!