Овчар направил голяма сватба.
След дни, обаче трябвало да замине за кошарата си насред гората.
Със съжаление съобщил на невестата лошата новина, но й предложил, когато гръмне с пушката тя да дойде при него. Тя се съгласила.
След една седмица той гръмнал. Никой. Втори път. Никой. Трети път. Никой.
Накрая слязъл в селото, но къщата празна! Попитал комшията:
- Пешо, да си виждал моята скоро?
- Страшна работа комшу, от както започна ловния сезон не се е спирала!
Влезнала една мутра в железарията и казала:
- Брато дай ми едно кисело млеко!
- Ама господине тука мляко не продаваме... - казал продавача недоумяващ.
Борчето повторило още няколко пъти, но железаря така и не му дал мляко. Ядосала се мутрата и набила продавача. На следващия ден мутрата отново влезнал в същия магазин и си поискал мляко. Железаря отново му обяснил, че там мляко не се продава, борчето отново не бил удовлетворен от отговора и пак го пребил. На третия ден железарят решил да се подготви, защото вече му омръзнало да го бият и купил едно мляко. Борчето влезнало в магазина и железарят още като го видял на вратата му казал:
- Здравейте господите, от сутринта ви чакам, ето ви киселото мляко, съвсем прясно, току-що докарано.
Борчето го погледнало и му отговорил:
- Аз мляко си купих от аптеката, от теб искам един хляб!