Вицет — Кърджали

Руснак се връща от Испания. Започват да го разпитват: - Разкажи, как беше там? Къде ходи, какво видя? - Ами, бях в Испания, въобще, Испания видях... - А на корида, беше ли? - Естествено, бях и на корида... - Е, как е коридата? - Ами, значи, отивам на стадиона - сто хиляди човека и всичките испанци. Всичките едни, абе, спокойни... Излиза тореадорът, такъв строен, красив, в специален костюм, въобще един такъв спокоен, спокоен. Извеждат бика, един такъв здрав, красив, абе въобще един спокоен, спокоен... И защо му трябваше на тореадора да му показва нашето знаме...

Любими Герои 03.10.2017 3,256 прегледа

Следващ →

Още вицове

Един ден Зайо-Байо си вървял в гората, но не щеш ли, паднал в един трап. Минало магарето и заека му рекъл: - Моля те, Марко помогни ми! Магарето се поколебало, пък отвърнало: - Ще ти го пусна, пък ти се хвани за него и се изкачи. Така и станало заекът се хванал и се измъкнал. На следващия ден Зайо вижда Марко във същия трап. - Моля те, помогни ми казало магарето. Зайо Байо отвърнал: - Моя е малък, ама ще се обадя по мобифона да дойдат и да те извадят. Заекът звъннал, извадили магаретор пък то рекло: Ех, Зайо, Зайо, който си няма... си има мобифон. По времето на комунизма агитатор обяснява: - Другари, партийната политика днес е: две плюс две е равно на шест! Скача един дисидент и вика: - Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Пращат го на лагер. Идва "демокрацията". Същия агитатор вече е демократ и говори на митинг: - Господа, днес демократичното правителство обяви: две и две е пет. Скача същия дисидент (брадясал, изнемощял) и пак вика: - Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Агитатора го дръпва настрани и му казва: - Недейте така бе, господине. По-добре ли беше вчера когато две и две беше шест? Разговор в лудницата. Докторът: - Погледнете наляво. Какво виждате? Пациентът: - Легло, прозорец. - Добре, изглеждате ми добре, ще взема да ви изпиша. - Легло, прозорец. - Хм, май по-добре да не ви изписвам… - Легло, прозорец. - Хм, май по-добре да не ви изписвам… - Легло, прозорец. - Хм, май по-добре да не ви изписвам… Корабокрушение. Двама от пътниците оцеляват и попадат на безлюден остров. Единният огромен и мускулест, а другият един такъв слабичък, хилав. Още първия ден мускулестият опънал слабичкия, после му хвъркил и един бой, за всеки случай, когато ги намерят, да не се оплаче. И така дните се заредили един след друг: секс, бой, секс, бой... Един ден огромният мъж видял, че на хоризонта се задал кораб. „Брейй, сега ще ни открият и спасят, този слабак, ще вземе да се оплаче, че всеки ден съм го е*ал. “ - помислил си грамадата и предложил на хилката този път той да се възползва сексуално от него. Така и сторили, но когато актът приключил, огромния отново хвърлил един як бой на слабия. -Този път защо ме биеш? Нали обещах да не се оплаквам? - попитал дребосъка. А грамадата отвърнал: -А ти защо още от самото начало не ми каза, че е толкова хубаво? От всички пътечки водещи към сърцето на жената, страданието е наи-пряката.