Омъжена и вярна жена починала.
Възкачила се на небето и там гледа Св. Петър.Той и вика:
- Какво да те правя, не си изневерявала и си за рая. Ама толкова мъже си измъчила като не си им пускала , че си за ада. Ще ида да питам Господ к’во да те правя.Пък ти чакай да дойда и се скрии тука в храстите.
Жената се скрила, ама дяволът я намерил и я опънал много здраво-чак звески здраво (:
Върнал се Св. Петър и й вика:
-Господ каза, ти да си избереш за къде си, е казвай, къде искаш?
- А, ами аз искам тука в храстите да си стоя!
- Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим.
- Можеш. Хайде още малко.
- Мило, ние се бяхме разбрали за десет.
- Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет.
- Но аз наистина не мога повече.
- Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"!
- Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край.
- Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.