Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
При учителя по латински идва старец и иска да взема уроци. Учителят недоумява:
- Но вие сте на 80, защо ви е на тази възраст латински?
- Е, разбирате ли, на тая възраст човек вече почва да мисли за смъртта... ще умра, ще ида в рая, ще срещна някъде там апостол Павел, като знам латински, ще мога да си поговоря с него...
- Ами ако попаднете в ада?
- Е, немски вече научих.