Между приятели:
- Ей, човече, спомням си навремето майка ме изпращаше до магазина с едно левче. Аз взимах хляб, сирене, мляко, боза, някое списание, 2-3 шоколада и се прибирах със сума ти ресто. А пък сега няма вече такова нещо! С тези камери по магазините...
Днес излязох от къщи и срещнах съседката, която страшно много ми харесва, и тя ме погледна и ми се усмихна! Да, определено ми се усмихна! Това беше такова зареждане с позитивна енергия, че пътувайки за работа, аз греех направо. И даже хората по улиците ми се усмихваха, чувстваха моето настроение. Пристигнах в работата, а Генко ми каза:
- Така ли ходиш по улицата? Вдигни си ципа!