Пътува Бай Ганьо в един кораб с английската кралица. По едно време откъм водата се чуват силни викове за помощ - английската кралица, докато си гледала през парапета на палубата и… паднала вьв водата.
Изведнъж се чува шум от второ тяло, падащо във водата - “пльос” - и кой си мислите - Бай Ганьо.
Спасил Бай Ганьо английската кралица, и веднага любопитни репортери го обиколили, и го попитали:
- Абе, Бай Ганьо, как ти най-смел от всички скочи във водата и спаси английската кралица ?
А Бай Ганьо им вика:
- Абе аз, че съм си смел, смел съм си, ама само да ми падне който ме бутна!
В началото на учебната година директорът на училището събрал възпитаниците си и запроизнасял реч:
- Бих искал да помните, че това училище е вашето училище, а не моето. Ако драскате по чиновете, вие драскате по вашите чинове, а не по моите. Ако бягате от часовете и не учите, вие вредите на вашата репутация, а не на моята.
Той продължил така, наблягайки, че животът не трябва да се живее себично - в отношение на мое и твое, а трябва винаги за нещата да се мисли като за наши.
Когато свършил, едно момче се приближило до него и рекло:
- Това бе добра реч, господин директоре. Мислех са за това, което казахте, и се чудех дали бихте ми дал една от НАШИТЕ цигари?
Директорът се усмихнал и отвърнал:
- Разбира се, ако ти ми дадеш 3 от НАШИТЕ левчета!