Футболен вратар си вървял по улицата, когато чул писъци от съседната сграда. Вдигнал поглед и видял, че от прозореца на четвъртия етаж излиза пушек и оттам се надвесва жена с бебе в ръце.
- Помощ! Помощ! - викала тя. - Някой ще хване ли детето ми?
Събрала се тълпа зяпачи, но никой не бил сигурен, че ще хване бебе, пуснато от толкова високо. Вратарят излязъл напред.
- Аз съм професионален вратар - извикал на жената той. - Известен съм със сигурните си ръце. Пуснете бебето и ще го хвана, все едно улавям топка.
Жената се съгласила.
- Добре, когато пусна бебето, хванете го така, все едно, че улавяте топка.
Тя преброила до три и пуснала бебето. Всички затаили дъх, когато вратарят се приготвил да го хване. Естествено, успял. Разнесла се облекчена въздишка, последвана от диви овации. Вратарят обаче два пъти го тупнал на земята и го изритал на петдесет метра по улицата.
В коридора на ветеринарната лечебница си говорят две кучета - огромен Сан Бернар и помиярът Рижо. Ричжо се оплаква:
- Помиар съм, живея между блоковете, днес ухапах едно дете, щото ме замеряше с камъни и сигурно сега ще ме приспят с инжекция!
- Мойта стопанка пък има навик да ходи гола вкъщи. Днес беше изпуснала нещо под масата, навря се да го вземе и аз не издържах и й скочих. Изчуках я много здраво!
- Е, и теб ще те приспят с инжекция..
- Не, тя ме докара да ми изрежат малко ноктите на лапите, щото предните й ги бях качил на гърба..