Вървяла си едно време една Калинка-Малинка в приказната гора и изведнъж видяла нещо страшно - огромно, лошо и лудо!
"Какво си ти чудовище?" - попитала Калинка-Малинка.
"Аз съм чудо-юдо!" - отговорило чудовището - "И сега ще те настъпя с чудовищния си крак, който има хубави пръсти!"
"Недей, недей!" - проплакала Калинката - "Какво да направя, че да не ме настъпваш?!"
"Купи ми два бюрека и една баница с кайма и ще те пощадя!" - казало чудо-юдо.
Оттогава калинките пълзят и летят по света да търсят баница с кайма и два бюрека, а хората си мислят, че калинките показват пътя към щастието и любовта. Извод: дори любовта на приказните чудовища минава през стомаха!
За ужас на местните жители, една неделя сутрин дяволът се появил на главната улица на малък град. Всички се изпокрили по къщите си, освен един старец, който спокойно останал на верандата си с книга в ръка. Дяволът се ядосал, че човекът не го е страх от него, и отишъл да го предизвика.
- Страх ли те е от мен? - с най-заплашителния си глас извикал той.
- Не - отвърнал старецът.
- Не те ли е страх, че ще хвърля в хаос хубавото ти градче?
- Не.
От ушите на дявола вече излизала пара.
- Знаеш кой съм аз, нали?
- Би трябвало. От четирийсет и шест години съм женен за сестра ти.