Имението на сър Уйлямс. Звъни телефонът. Застаряващ сух иконом с източено лице вдига слушалката:
- Хелоу...
- Аз съм твоят господар. слушай ме внимателно. искам сега в този момент да идеш в спалнята ми и да видиш какво прави жена ми.
- Разбрано сър, един момент... отива и след малко се връща - сър , ами... как да Ви кажа... жена Ви... така да се каже... един вид....спи със ....Вас така да се каже... в момента...
- Слушай ме внимателно. взимаш пушката за лов и застрелваш жена ми и мен... така да се каже...
- Слушам сър. - иконома отива и възпроизвежда три изстрала.
- Сър поръчката Ви е изпълнена.
- Чакай, защо чух три изстрела...
- Със втория не успях да ви олуча и вие побягнахте към ябълковата градина...
- Чакай , каква ябълкова градина... аз нямам ябълкова градина...
- Извинете , кой номер търсите.........................
Баща и син се връщат с влака в града. На главата на хлапето се кипри нова шапка и той непрекъснато виси на прозореца на купето. На бащата му писнало да му прави забележки, че вятърът може да духне шапката. Приближил се зад хлапето, бързо му свалил шапката и я мушнал в джоба си.
Видя ли, Пешо? Колко ти приказвах да внимаваш. Сега няма шапка.
Хлапето почнало да реве. Бащата се видял в чудо и за да го успокои казал:
Не плачи! Аз сега ще свирна и шапката ще се върне.
Така и направил, свирнал и без да види хлапето извадил шапката от джоба. Сложил я на главата му седнал на седалката тържествуващо.
Хлапето се изкефило много, спряло да плаче, отишло до прозореца, метнало шапката през него и се примолило:
- Тате, тате моля те направи го пак!