В купето в нощния влак сядат един младеж и един възрастен евреин. Когато влакът потегля младежът пита евреина колко е часа, но евреинът не му отговаря. Така пътуват цяла нощ без да разменят и една дума. На сутринта когато слизат от влака евреинът казва:
- Девет и половина.
Учуден младежът го пита защо му казва чак сега.
- Ако ти бях казал снощи - обяснява евреинът - щяхме да завържем разговор, ти щеше да ми кажеш, че никога не си бил в този град, никого не познаваш и аз като състрадателен човек щях да те поканя в къщи. Там щеше да се запознаеш с дъщеря ми, щяхте да се харесате и нещата щяха да отидат към сватба, а на мен за какво ми е зет, който няма даже ръчен часовник?
По време на първата световна война един американски журналист, който "поназнайвал" чужди езици, бил в далечния изток и отразявал сблъсъка между руската и японската армии:
- И се срещнаха двете велики армии - руската и японската. Великата японска армия се хвърли напред с бойния вик "Банзай!", което на великия японски език означава "С Бога напред!". Великата руска армия също се втурна напред с вика "Йоб твою мать!", което на великия руски език също означава "С Бога напред!".