Един човек си седял в обществената тоалетна. По едно време се оказало, че няма хартия. Човекът разбърникал джобовете си, нищо не намерил, което може да се използва. Принудил се да отиде до другата кабинка да поиска хартия и казал на този, който бил в нея:
- Извинете за безпокойството, при вас има ли хартия?
- Не!
- Добре, ами някакъв вестник, хартия, нешо нямате ли, което да ми свърши работа? Каквото и да е!
- Не, нямам!
- Добре де, не може да нямате нещо за писане поне!
- А, за писане... Има!... Ето ви една химикалка!
Зайчето и вълкът се запили здраво в гората и точно когато било най-весело, разбрали, че има само една пълна бутилка.
Зайчето казало:
- Предлагам, всеки да удари другия и на когото му паднат по-малко зъби да вземе бутилката.
Вълкът се съгласил. Зайчето събрало сили и ударило вълка по муцуната.
Вълкът паднал, поразтърсил глава, за да дойде на себе си, изплюл се в лапите си и казал:
- Сест. Сега е мой лед.
Концентрирал се, доколкото е възможно в това състояние и също ударил заека. Малкият направил три задни кълбета, прелетял през близките храсти и видимо дезориентиран се спрял в ствола на едно дърво. Вълкът, развеселен:
- Колко зъба?
Заекът, след като плюл в шепите:
- Цетили.
Вълкът пак (невярващо):
- Колько-о?
- Цетили.
- Засто само цетили?
- Ами застото нямам повеце.