Един грешник, който умрял от студ на Антарктида попаднал в ада. Дяволът го хвърлил в пеща, затворил вратата и зачакал. Чакал, чакал обаче нищо. Ония нито пищял, нито викал и той решил да отвори, за да види какво става. И тогава какво да види, грешникът се свил в единия ъгъл на пеща и му вика:
- Затваряй, че става течение.
Дядо лежи на смъртен одър.
В един момент обаче усеща мирис на топла погача, който се носи из къщата. Това тутакси изостря сетивата му, изведнъж изпитва силен апетит, жаждата му за живот се връща, той скача на крака, бързо отива в кухнята и посяга да си отчупи от топлата пита.
В този момент обаче бабата го плясва през ръцете и му изкрещява:
- Не пипай, бре – това ти е за погребението!