Една жена избягала от мъжа си. След една седмица се връща и разкаяно моли за прошка. Съпругът стои, слуша горещите й молби невъзмутимо и накрая заявява:
- Виж какво, скъпа. Всички сме хора и са ни учили да прощаваме. Въпреки всичко което ми стори, съм готов да ти простя за това, че избяга от мен. Но колкото и да ми се ще, не мога да ти простя, за това, че се върна...
– Миме, хайде сега да пробваме задна!
- Още не. Страхувам се!
- Добре де, за всяко нещо си има първи път! Хайде!
- Добре, нави ме!
- Хубаво, сега ще изляза и ще те упътвам, а ти паркирай!