Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Мъж звъни на 166:
- Полицията ли е?
- Да
- На комшията му носят дърва!
- На кой му пука Г-не... (И му затъварят.)
Той пак звъни:
- Полицията ли е?
- Да!
- На комшията му разтоварват дървата в двора!!
- Не ни интересува Г-не, и ако се обадите пак ще ви арестуваме за безпокойството ни!! - и отново му затварят телефона!
Но, упорития звъни отново.
- Полициятя ли е ?
- Да подяволите!! Престанете!!!
- Започнаха да цепят дървата на комшията, а от тях започна да пада бял прах.
- Дайте адреса, до 2 минути сме там.
Във рамките на тия 2 минути той звъни на комшията.
- Ей комшу. Ще черпиш!!
- Защо?
- Ей сега ще дойдат едни момчета да ти нацепят дървата.
- Кои момчета?!?!?
- Е кои! Онея дето миналата година ти копаха лозето.