МЪЖЕ срещу ЖЕНИ:
Мъж на смъртния си одър. Жена му Мария стои до леглото и бди. Тя хваща немощната му ръка, сълзи се стичат по нейното лице. Молитвата й го свестява от последната дрямка. Той поглежда и устните му бавно започват да се мърдат:
- Скъпа моя, Мария - мълви тихо - шшшш любов моя - утешава я нежно - почини си... шшшш не говори - настоява той - Мария.. има нещо, което трябва да ти призная...
- Няма нищо за признаване, всичко е наред, заспивай - казва плачещата Мария.
- Не, аз трябва да умра спокоен... спах със сестра ти, най-добрата ти приятелка и майка ти...
-Знам... затова те отрових...
"Най-несправедливото нещо в живота е начина по който свършва. Егати, животът е труден. Отнема голяма част от времето ти. И накрая какво получаваш? Смърт! Какво е това, някаква премия?
Мисля, че жизненият цикъл е обърнат наопаки.
Първо би трябвало да се умира, да се отметне това от графика. След това отиваш да поживееш в старчески дом. Оттам те изритват, защото си прекалено здрав. Отиваш и си получаваш пенсията. След това, при започване на работа, за възнаграждение получаваш златен часовник на първия работен ден. Работиш 40 години, докато станеш достатъчно млад, за да се наслаждаваш на пенсионирането. Пиеш, веселиш се и се подготвяш за гимназията. Стигаш до началното училище, ставаш дете, играеш си, нямаш отговорности, ставаш бебе, после влизаш обратно, прекарваш последните си 9 месеца в луксозна обстановка с централно отопление, джакузи, румсервиз на почукване, и накрая свършваш като оргазъм. Амин!"