Седи си малко детенце на улицата и плаче с все сила... Покрай него минал добрият съсед и казал:
- Хайде, Петърчо, ще те заведа при мама!
Детето още по-силно ревнало:
- Неееее, мама много ме бие!
- Добре, тогава при татко!
- Неееее, татко още повече ме бие, аз затова плача!
- Добре де, Петърчо, при кого тогава да те заведа, за де не плачеш? - попитал съседа.
- При ЦСКА, те никога не бият!
P.S. Умно дете!
Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах.
- Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай.
Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й.
И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.