Закон за управление на отпадъците, България, 2010 година.
Аз произвеждам 19 вида отпадъци в производствената си дейност. Не помня точно, но май 6 от тях са опасни, по смисъла на ЗУО. Все пак всичките 19 отпадъка си ги събирам в оделни контейнери, обозначени и надписани с един биллюк надписи. Опасните ги събирам по особено стриктен начин. Имам договори с фирми, които ги приемат.
Имам програма за управление на отпадъците, която е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА за всяка работеща и неработеща фирмичка в България. тази програма епоследвана от разрешително по чл. 37 от горния закон. И т.н. ит.н.
Защо пиша тези глупости? Защото всичките 19 вида отпадъци се събират на едно място - местното сметище. Там се омешват и отиват в местната река.
България 2010.
Млад мъж върви унил по улицата. Среща го приятел.
- А бе Пешо що си толкова кахърен, какво си увесил нос.
- Оох Киро не само нос съм увесил. В последно време хич не ми върви с жените. Нещо не ще да става работата.
- Нямаш проблем приятел. Отиваш на пазара, на сергия номер 13 един циганин продава всякакви илачи. Чувал съм, че оправял всякакви болки.
Отишъл Пешо право при циганина и му казва каква е работата.
- Спокойно бе бате, ето ти тези чехлички. Като ги обуеш, колкото пъти искаш, толкова ще можеш.
Пешо начаса обува чехличките, че като скочил, че като грабнал циганина...
- Бате, батееее, обул си обратно чехличкитееее...