Един алкохолик се разбрал с жена си че няма да пие 10 дена инача тя ще го изхвърли от тях.
Минали 1-2-3-4-5-6-7-8- дели 9 дена, но накрая той не издържал. Минал по обяд покрай един non-stop и се разбрал с продавача точно в 12 часа вечерта да мине с колата да отвори прозореца и продавача да му хвърли 1 бутилка водка без никой да разбира.
Така и станало в 12 часа мъжът минал, продавачът хвърлил бутилката и човекът се прибрал вкъщи, изчакал жена си да заспи, завил се през глава с юргана и тайно под юргана изпил водката.
На сутринта го сабудила жена му:
- Аклохолик смотан как не можа 10 дена да издържиш заради мен. Не искам да те виждам повече !!!
- Чакай бе жена как разбра че съм пил ?
- Абе не ми говири. Снощи си обиколил 10 кръчми с юрган на главата и си питал за пиене.
Съдията към ответника:
- Разкажете още веднъж какво се случи!
- Прибирам се след командировка - заразказвал ответника,
и гледам, че в целия апартамент е разхвърлено, жена ми е разчорлена,
а не намерих никой. Балконската врата беше отворена, поглеждам през балкона и виждам как един мъж по потник и бели гащи тъкмо излизаше от входа. Най-близо до мене беше хладилника
и затова го вдигнах и го запокитих по човека, но успях да го улуча само по крака...
Съдията към ищеца:
- А вие какво бихте разказали?
- Ами аз живея в този вход и всеки ден излизам да бягам за здраве - заразказвал ищецът. И тая сутрин при излизането ми от входа усетих някакво свистене над мен. Едвам се отместих, но явно е било недостатъчно бързо, защото хладилника ми размаза крака...
Съдията към свидетеля (който е в инвалидна количка):
- А вие какво бихте добавили?
- Амиии, седя си аз кротко в един хладилник, и изведнъж усещам, че летя...