Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
— Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
— Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
— Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час – беше 5,2 кг ! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете … — А мислиш ли, че шарана помни нещо?
Хвалят се французин, африканец и българин за качествата на жените си:
- Моята, започва французинът, ако иска да вземе нещо върху гардероба въобще не се качва на стол. Не че гардероба ни е нисък, просто жена ми е толкова стройна и висока.
- Моята пък, намесва се африканецът, като пере на реката с единия крак стъпва на единия бряг, а с другия - на другия бряг. Не че реката ни е толкова малка, просто краката й са много дълги.
- А пък аз, не им останал длъжен българина, като излизам за работа, плесвам нежно жена ми по задника и като се върна в къщи, задника й още се тресе. Не че задникът й е толкова голям, ами такова ми е работното време...