Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:
- Ще ми дадеш ли?
- Не - отговорила тя.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Не.
- За последен път те питам …
- Не - отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:
- Щом е така, ходи си пеш.
На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и - на полянката.
- Марийке, ще ми дадеш ли?
- Да.
- Пак си помисли, ще ми дадеш ли?
- Да.
- За последен път те питам …
- Да - казала тя, а Иванчо въздъхнал:
- Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
Баща омъжва дъщеря си и първата брачна нощ стои пред вратата и чака да разбере как е минала. На сутринта пита зета:
- Е, как беше?
Зета отговаря:
- Тате нивляя бе нивляя.
Бащата:
- Земи тоя буркан с олио, топни го вътре и ше влене по-лесно.
На следващата сутрин бащата пак пита:
- Е, кажи ся зетко, как мина?
Зета пак:
- Тате нивляя бе, нивляя!
Бащата:
- Къде нивляя бе?
Зета:
- В БУРКАНА НИВЛЯЯ БЕ ТАТЕ!