Понеделник, 5 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 18°
Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София. - През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.: - До къде е водата? - До глезените, Г-н Министър! - Спада или се покачва? - Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър! - Вече до къде е? - До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни.
Иванчо и Марийка 4,164 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Извинете, бихте ли ми казали... - Разбира се, ще ви кажа... - Но аз още не съм попитал! - А аз нищо не съм отговорил. Новини от последния час: В Плевен бе открит нов фонтан. Правото на първа струя беше дадено на министър Румен Петков. Иванчо и Марийка се разхождали в градината. Иванчо казал: - Марийке ще ти дам пет лева ако се качиш да ми откъснеш една ябълка. А целта на Иванчо била да й гледа гащичките. Така един, два, три пъти. Майката на Марийка й се карала но тя не чувала. Един ден се разхождали и пак така. Като се качила Марийка на дървото майката на Марийка се провикнала: - Маарийке ведната слез от дървото, Иванчо ще ти види гащичките! Марийка отговорила: - Не се безпокой, майко, аз вече ги свалих. Радостта е вечна, тя никога не умира;скръбта е илюзия, тя никога няма да оживее. Не мога да заспя и си мисля за теб. Знам, че сега спинкаш и искам да ти пожелая сладки сънища!